Close

Твърде стара ли съм или просто съм по-мъдра?

happiness

Designed by Jcomp / Freepik

 

Като се заслушам в разговорите около себе си от време на време чувам „Твърде стар/а съм за…“. Това ме накара да се замисля как и кога самата аз използвам този израз. И тук имам предвид - твърде стара, за да направя нещо в живота си. Личните ми наблюдения ме подтикнаха да споделя този пост с вас.

 

Когато бях на 20 и втора-трета година в университета, си мислех, че съм твърде стара, за да избера друга специалност. Останах.

 

След като завърших на 24, смятах, че съм твърде стара, за да уча повече. Излизайки от университета се зарекох, че няма да отворя книга повече. Този момент беше особено интересен – не много след това започнах работа като преподавател и разбрах, че ученето сега започва.

 

На 26 бях стара за ново начало.

 

На 30 бях стара за деца, почти. След 30 не стана по-лесно. Някои близки много се вълнуваха, че остарявам. Даже и мен убедиха (почти).

 

Годините минаваха, но станаха по-неочаквани. И по-хубави.

 

На 31 записах втора магистратура. Разбрах какво е да учиш, когато знаеш защо. Препоръчвам с две ръце. Оттогава смятам, че между бакалавърската и магистърската степен задължително трябва да има няколко години трудов стаж.

 

На 33 станах Ти-Тап треньор. За много от моите познати и приятели това беше шок. За мен – едно от най-важните неща в живота ми. Ти-Тап ме научи да се грижа за тялото си, защото то ще се погрижи за мен. Мислех си го за рекламен трик, но се оказа истина – с Ти-Тап връщаме времето назад.

 

Там някъде в тези години открих техниките за емоционална свобода (ТЕС) и свободата да бъдеш изобщо. Запознах се с хора, които бяха по-възрастни от мен, но се чувстваха доста по-добре и не бързаха да се отказват от живота. Започнах да се замислям, че да си стар не е брой години – да си стар е отказ от това да си млад.

 

И в един момент разбрах, че аз не съм стара, аз просто съм по-мъдра. И това чувство е страхотно!

 

Дадох си сметка, че съм по-мъдра съм, защото:

 

  • Не се притеснявам толкова какво ще кажат другите. Това е тяхна работа. Моята е да бъда вярна на собствените си ценности.
  • Не се притеснявам да споделя собственото си мнение, но по-важното е, че не се притеснявам да оставя и другите да имат свое мнение. Иска още работа, но вървя нататък.
  • Не се притеснявам да кажа, че не ми се излиза, когато наистина искам да остана вкъщи сама. Някои хора се страхуват да останат сами, а аз имам нужда да съм сама от време на време.
  • Не се притеснявам да не отида на клуб, на концерт, на театър. Притеснявам се, ако не науча нищо ново (и важно за мен!) през деня.
  • Не се притеснявам да изляза с равни обувки. Преди 10 години, равните обувки бяха убийство за самочувствието, недоразумение на обувната промишленост. Сега обувките на ток са убийство за тялото ми – причиняват лоша стойка, проблеми с гърба, ходилата, баланса. Най-лошото на това да си наясно с физиологията е, че не можеш да заблуждаваш сам себе си. Все още продължавам да харесвам и купувам обувки на ток, но ги нося доста по-рядко.
  • Не се притеснявам да облека нещо, което не е точно най-доброто за мен. Случва се - никой не е умрял от недотам изискан външен вид. Не казвам, че външният вид не е важен, а просто че не трябва да се превръщаме в негови роби. Ако се фокусираме върху здравето, добрият външен вид идва като бонус.
  • Не се притеснявам, че кантарът е мръднал малко. С Ти-Тап научих, че не е важно колко тежиш, а каква е плътността на мускулите и костите ти.
  • Не се притеснявам да прекъсна връзките с хора, които не ми носят радост, а само ме товарят. Всички ние имаме в живота си хора, които сякаш живеят, за да смучат от енергията ни. С възрастта се научих да ги идентифицирам по-лесно и да се разграничавам от тях. Не е лесно, особено ако става дума за дългогодишни близки познати, но не е и невъзможно. Гледам на тях като на хора, които блокират градивната и позитивна ми енергия и се освобождавам от тях. Изисква време, нерви и може би някоя сълза, но си струва. Този акт отваря се много място за нови, интересни и позитивни хора.
  • Не се притеснявам, ако не се впиша в някоя среда или група от хора. Търся други, в които ще се впиша.
  • Не се притеснявам да отделя емоцията от разума и дори да си сменя мнението, ако видя, че другото е по-правилно. Все още работя по усъвършенстването на това качество.
  • Не се притеснявам да правя неща, които ми носят радост и да зарязвам такива, които ме товарят, независимо какво смятат другите за това. Търся да се заобиколя с хора, които мислят като мен.
  • Спрях (отдавна) да се притеснявам, че съм стара. Сега правя бъдещи планове, защото знам, че имам време за всичко. И ако случайно се прокрадне някоя мисъл, че съм твърде това или по-малко онова използвам ТЕС, за да се освободя от нея и да продължа напред.

 

Ако и вие искате да се освободите от подобни емоционални травми, но не сте чували за ТЕС, тук ще разберете повече.

 

Ако искате да поговорите с някого, който да ви помогне да тръгнете напред по-бързо, свържете се с мен.

 

И ако смятате този пост за полезен, моля споделете го с приятелите си. Благодаря!