Close

Как да намерим време за спорт

 

 


Звучи ли ви познато следното твърдение? "Много искам да спортувам, но не мога. Просто нямам никакво свободно време, защото…" и тук вариантите са много:

 

"Работя много" или "Като си сменя работата, тогава"

 

"Имам дете/имам семейство"

 

"Имам куче"

 

Или пък:

 

"Нямам с кого да ходя на спорт"

 

"Ще се запиша като отслабна малко"

 

"Ще спортувам, когато си купя подходящо оборудване или облекло"

 

"Сега съм под страшен стрес"

 

"Нямам излишни пари"

 

"Започвам от другата седмица. От първи. Скоро"

 

Открихте ли се в някое от тези твърдения? В повече от едно? Аз съм използвала с голям успех почти всички от тях. От първа ръка знам, че са доста убедителни. Това продължи докато не осъзнах  горчивата истина, че точното време или момент никога не настъпват. Нещата са много по-прости – ние имаме време, за това за което искаме да отделим (или буквално създадем) време. Как обаче да създадем време?

 

Като за начало да опитаме един трик и да перифразираме малко – нека да заместим "нямам време" с "не ми е приоритет". Какво се оказва? "Работата ме изтощава и спортът не ми е приоритет". Само, че спортът е този, който помага на тялото да се освободи по-бързо от стреса и ни прави по-издръжливи на него. Спортът ни прави по-силни и по-здрави. Това пък ни прави способни да се радваме на децата и семействата си, а не да се чудим какъв лекар да търсим. При спортуване се отделя хормон, който помага на тялото се върне в равновесно положение, т.е. да елиминира последиците от другите хормони, отделени, когато сме под стрес, като адреналин, кортизол и др. И не на последно място, при спортуване се освобождават ендорфини, които ни карат да се чувстваме добре и щастливи.

 

Като си мисля, защо не мога да спортувам, се фокусирам върху какво не искам, вместо както искам. Една от основните задачи на подсъзнанието е да достави доказателства, за това което смята, че иска съзнанието. Това е задача, в която подсъзнанието е много добро. В случая са необходими доказателства за какво не искам. И те са пред нас – списъкът с извинения е безкраен. В крайна сметка се стига до: "Нали разбираш, аз искам, но не мога?!"

 

Всъщност не, не разбирам. Не можеш да спечелиш маратон, ако не си тренирал и просто се запишеш да участваш (поне повечето от нас не могат), но можеш да проучиш какви спортни клубове има около теб или просто да обърнеш внимание на таблото с най-различни рекламни листовки в офиса. Обикновено клубовете се опитват да достигнат до потенциалните си клиенти като разпространяват рекламни материали в близките офиси.  

 

Започването всъщност е иницииране на някакво действие в правилната посока. Хората погрешно смятат, че мотивацията поражда действие. Това, което пропускат обаче е, че често действието поражда мотивация, а тя поражда друго действие.

 

За да е успешна една такава практика, тя трябва да започне с поставянето на изпълнима цел. А после още една и още една. Например, намирам клуб, който ми е под ръка. Второ, отивам на място, за да го разгледам. Трето, записвам се в някой от часовете. Четвърто, започвам да посещавам часовете редовно. Пето, не се отказвам, въпреки, че вътрешната ми съпротива (понякога и външната) е голяма.

 

В действителност звучи доста просто. На практика обаче изисква усилия. Затова, за да сме успешни в усилията си, не трябва да губим основния фокус – спортувам, защото искам да съм здрав, а не защото искам да загубя някой килограм.

 

В следващите няколко поста ще обърна по-подробно внимание на всяка една от тези стъпки.

 

Този пост в едно изречение:

Намирам време за това, което е важно за мен