Close

Защо все отлагаме

Защо все отлагаме

 

Изпадали ли сте в положение, в което имате много работа, но никакво желание да я вършите, дори да имате времето и способностите за това? И тук нямам предвид само работата, която намирате за досадна, а дори задачи, които бихте вършили с удоволствие. Но не точно сега.

 

Знам, че ви звучи познато. На всеки се случва. Ако разберете основните причини за това състояние, ще се справите по-лесно с него.

 

Причина номер 1: Не сте наясно с целите си.


Добрата цел е ясна и с конкретни стъпки за нейното постигане. „Ще отслабна“ е едно. Но „Ще започвам всяко ядене с прясна салата“ е съвсем друго. Първото е просто желание, докато второто дава конкретните стъпки за постигане на целта.

Направете целта си ясна и конкретна и така ще я виждате постоянно докато вървите към нея.

 

Причина номер 2: Не сте наясно ЗАЩО искате да я постигнете.


Мотивацията е нещото, което ни кара да вършим нещата, които вършим. Всяко човешко поведение е мотивирано от някаква потребност. Когато откриете това, което ви движи напред, ще продължите да вървите.

 

Когато застинете в някаква ситуация и не може да продължите да вървите напред, запитайте се „Защо искам да постигна това“ и се ослушайте за отговора – за да се чувствате по-добре, за да ви харесват повече, за да влезете в новата/старата рокля, за да сте по-здрави, за да се движите повече…

 

Тогава спрете да се укорявате, че не правите нищо или пък спрете да мислите какво трябва да направите, а се фокусирайте върху „защо“. Това ще ви помогне отново да подредите приоритети си, да изясните целите си и отново да се свържете с тях.

 

Причина номер 3: Не сте разбили голямата цел на малки стъпки.


Най-сигурният начин да не постигнете целта си е да гледате в крайната точка и да пренебрегвате малките стъпки по пътя. Колкото по-подробни са по-малките цели по това пътуване, толкова по-лесно ще ги постигате и толкова по-напред ще вървите.

 

Излизането от зоната на комфорт е задължително от време на време, но ако всяка стъпка е свързана с това, няма да стигнете много далече.

 

Примери за малки стъпки могат да бъдат:

 

- Прибирането или отиването пеша на работа или поне до по-далечната спирка. Лятото е много подходящ сезон за това.

- Ограничаването на приема на хляб, тестените изделия и сладкишите (включително тези от безглутенови брашна) най-късно до ранния следобед.

- Включването на безскорбялни зеленчуци на всяко хранене.

- Енергична разходка в парка в събота сутрин.

- Лягане навреме

 

Примери за по-големи стъпки могат да бъдат:

 

- Активни тренировки 2-3 пъти седмично.

- Сън между 8 и 9 часа всеки ден.

- Изключване на хляба, тестените изделия и сладкишите (включително тези от безглутенови брашна) от менюто.

- Протеинова закуска – кисело мляко, сирене, яйца и зеленчуци.

- Ходене с колело на работа.

- Чести уикенди сред природата.

- Спиране на газираните напитки и ограничаване на алкохола до една бира или чаша вино на ден.

 

Когато определите тези малки стъпки, запишете си ги на видно място, така че да са ви пред очите и да не ги забравяте. Когато закъсняваме за работа е лесно да забравим ходенето пеша. Направете така, че да сте си подготвили всичко необходимо от вечерта, навийте си будилника, а сутринта просто станете и излезте.

 

Причина номер 4: Разсейвате се от твърде много задачи.


Знаете ли, че когато балансирате между много задачи, всъщност губите страшно много време в прескачането от задача на задача, а прекарвате много по-малко време върху самото им изпълнение?

 

В началото на седмицата или пък в неделя вечер може да помислите кои са най-важните неща за вас през следващата седмица. Така отделете само няколко главни неща на ден, не повече от 3, върху които да се фокусирате.

 

Например, едната седмица може да обърнете внимание на това да приготвяте повече салати за вечеря. С малко практика това ще стане почти автоматично. Тогава ще сте готови да се фокусирате повече върху движението и да ходите по 30-40 минути пеша всеки ден. След това ще сте готови да отделите по час-два през уикенда, за да се раздвижите по-енергично. И така нататък.

 

Ако се фокусирате върху всичко – хранене, движение, сън наведнъж, най-вероятно няма да успеете да го прилагате повече от няколко седмици.

 

Причина номер 5: Нямате никаква отчетност.


Ако се фокусирате само върху крайната цел и чакате да я постигнете, за да я отпразнувате подобаващо, сте обречени на неуспех.

 

Поздравете се и празнувайте всеки малък напредък. Това ви показва колко път сте изминали и че се движите в правилната посока. Вместо да гледате само напред, обръщайте се и назад, за да видите колко сте изминали. Ако искате да отслабнете, не се награждавайте с парче торта или го правете много рядко. Намерете нещо друго, което да ви носи удоволствие – време за себе си, хубава книга, кино, среща с приятели.

 

Споделете това пътуване към по-доброто си аз с приятели или се запишете в програма с треньор. Намерете някого, с когото да ходите на тренировка или да споделяте постигнатото. В този случай работата в група показва по-добри резултати, отколкото сами. Когато се отчитате на някого, е далеч по-вероятно да се стараете повече, отколкото ако сте сами.

 

Целта е да не се отказвате! Рядко нещата се случват от първия път. Въпросът е да продължите оттам, откъдето можете.

 

И не на последно място може да използвате ТЕС, за да ви помогне във всяка стъпка по пътя. Вижте статията „Как да се справим със синдрома „Всичко или нищо“ с ТЕС“ за една лесна практика, която може да прилагате всеки път, когато се чувствате затънали до гуша в бездействието. 

 

 

Гергана Радович

Мастер Ти-Тап треньор и ТЕС практик на майсторско ниво

 

 

Защо все отлагаме