ТЕС и емоционалния глад

Този случай е за клиент, ще го представя в мъжки род за конфиденциалност и удобство, който се свърза с мен заради проблеми с теглото.

 

Сесията беше по телефона затова мога да коментирам само това, което чувах и долавях по гласа. В началото започнахме със събиране на информация за проблема. Клиентът ми сподели, че прекалява с храната, яде повече, отколкото иска и най-вече яде храни, за които знае, че не са най-добрите за него. Като кифла с мармалад от пекарната, която се намира в магазин, в който пазарува често. Купува си тази кифла, не защото е гладен, а защото му дава чувство на контрол върху ситуацията.

 

Започнахме от тук. Помолих го да си представи тази кифла и да ми каже колко много я иска, като и даде числена стойност от 0 до 10. Той се спря на 10. (Сесията беше преди обяд, във време, в който той не беше гладен.) По гласа му определено се усещаше, че наистина много я желае.

 

Установката беше: Въпреки че изпитвам ужасна нужда от тази кифла, аз напълно и изцяло се приемам. Повторихме три пъти и продължихме нататък с фрази като:

 

„Много я искам тази кифла.“

 

„Идва ми сега да изляза и да си я купя.“

 

„Представям си как я захапвам и тя ме кара да се чувствам много добре“ и така нататък.

 

След два рунда потупване върху тези и други подобни симптоми интензивността беше намаляла до 4-5. Попитах го какво го кара да иска тази кифла толкова силно. Разкри ми, че малко по-рано през деня се е сдърпал със съпругата си и не се чувства особено добре. Цитирам: „Малко се изпуснах, скарахме се.“ И още: „Никак не се чувствам виновен да отида и да си я купя тази кифла.“

 

Отново спомена чувството за контрол. Поговорихме малко за ситуацията вкъщи и стана ясно, че се чувства зависим от другите. И от една страна го е страх да поеме отговорност, но от друга иска да има контрол върху живота си. В областта на храненето се чувства тотално безсилен. По въпросите за физическото тяло се изрази така:

„Искам да се храня редовно, но не слушам тялото си напоследък.“

 

„Не спя достатъчно.“

 

„Злоупотребявам с тялото си.“

 

„Все едно съм изпаднал в безтегловност.“

 

Докато споделяше заедно потупвахме по различните точки; някои фрази се повтаряха по няколко пъти, защото предизвикваха повишено ниво на дистрес.

 

След няколко рунда клиентът ми започна да допуска възможността да подреди и нормализира храненето си: „Не ми е толкова трудно да осъществя този контрол.“

Допълнително започна да се досеща за възможни решения на проблема и за други по-стари проблеми, свързани с този. Като например, че децата му не ядат това, което той нормално би ял и за него е проблем да осигурява различни храни за всеки вкъщи.

Но по-сериозният пробив настъпи, когато той си даде сметка, че проблемите с храненето по-скоро са свързани с убеждението му, че не се справя достатъчно добре.

Интензивността на емоциите, които изпитваше докато говори за това, беше доста висока – 9.

 

Убеждението, че не се справя достатъчно добре го върна към случки в миналото и детството му, когато е бил силно зависим от други хора. До сравнително скорошен етап от живота му той не е бил изцяло сам. Тук се появиха изказвания като:

 

„Когато има кой друг да го свърши, това ме разглезва.“

 

„Никога не съм живял сам.“

 

„Никога не съм правил нещо сам.“

 

„Бях разглезено дете.“

 

„Нямах период в живота си, в който да се грижа сам за себе си“ и други.

 

Заедно потупвахме докато той споделяше. Направихме няколко рунда върху тези и други подобни твърдения и се усещаше как неговата емоция намалява и той се отпуска все повече и повече. Появиха се реплики от типа на:

 

„Вече не ми е такъв проблем.“

 

„Чувствам се по-спокоен.“

 

„Смятам, че мога да поема контрол върху живота си.“

 

„Добре ми е.“

 

Когато приключихме нивото на дистрес беше около 2-3. Каза, че това е ОК за него и спряхме дотук. 

 

Ако не знаете какво е ТЕС, прочетете повече тук.

 

Припомнете си точките на потупване

 

Ако намирате статията за полезна, моля споделете я с приятелите си. Нека силата на ТЕС стигне до повече хора. Благодаря ви!