ТЕС при болка в коляното

Едно от приложенията на ТЕС е за преодоляването на физическа болка. Този случай илюстрира това. 

 

Наскоро при мен дойде клиент заради болки в кръста и крака. За конфиденциалност и удобство ще се отнасям към него в мъжки род. Запознат е с ТЕС и практикува и самостоятелно.

 

Времето на сесията ни беше следобед в 3 часа, т.е. време, което предполага сънливост и ниско ниво на енергия. Клиентът ми изглеждаше спокоен, но не особено енергичен в този момент и дори леко уморен. Сподели ми, че времето е било чудесно за разходка, а той обичал да се разхожда до преди време, но вече не особено. Но въпреки това, сега се връщал от разходка. Това беше пряко свързано с болката в кръста, която изпитва. Искал да говорим за болката в кръста, но в този момент тя била на странно място – в областта на крака между коляното и глезена. Затова започнахме оттам. Клиентът описа болката си така:

 

Сила на болката – 7-8

 

Ограничаваща форма

 

Тъмно синя на цвят

 

Свързана с яд, който изпитва

 

Преди да започнем да потупваме, го помолих да ми разкаже повече за този яд, който изпитва и за самата болка – кога се е появила, какво го спира да направи, може ли да я свърже със събитие. Тогава започнахме да потупваме заедно върху конкретните определения за болката. Сравнително бързо стигна до фразите „яд ме е на мен, защото се занемарих и напълнях“, „не се харесвам така“, „ограничава ме да тъпча на едно място“, „спира ме да вървя напред“. На този етап спряхме и тествахме за интензивност. Беше слязло на 4-5.

 

Думите, които използваше ми подсказаха, че има нещо друго, което се случва в живота му сега. Тогава стигнахме до заключението, че тази болка го ограничава да прави това, което иска и се прехвърлихме върху други конкретни проблеми в живота му.

 

Попитах го какво му пречи да прави тази болка, а той ми отговори, че му пречи да се движи. До преди известно време се е движил всеки ден, а сега почти не мърда. Когато проверихме, се оказа, че има скрито чувство на вина към партньора, който не се чувства добре от известно време. Убеждението у моят клиент беше, че ако се движи, няма да покаже солидарност с него. С потупване по точките проверихме откъде идва това чувство на вина. Стигнахме до сравнително скорошна случка на семейна дискусия, в която той-казва на партньора си, че не е виновен за това, че той (партньорът) не прави необходимото за здравето си. Посредством техниката „Разкажи ми историята“ преминахме през случката и изчистихме останалата негативна емоция и чувство на вина.

 

След това работихме върху убеждението, че всеки има право на собствен път и собствено решение (което изникна като проблемна област в сесията). Клиентът ми се чувстваше задължен, и до много голяма степен, ограничен от своя партньор. Ситуацията, в която се намира семейството е трудна, но вече имало ясни индикации за по-добро бъдеще и разрешаване на проблемите. Болката в коляното, показваше донякъде, че клиентът ми не е готов да приеме с лека ръка тези нови възможности. През цялата сесия се връщахме на различни аспекти от това. Отделихме известно време за разтоварване от стреса. Клиентът ми потупваше и разказваше конкретни случки.

Някои от установките и фразите, които използвахме бяха:

 

„Въпреки че имам тази болка под коляното, аз приемам, обичам себе си и уважавам начина, по който тялото ми се чувства.“

 

„Въпреки че имам тази болка под коляното, аз приемам, обичам себе си и избирам да я оставя да си отиде.“

 

„Тази болка ми пречи да вървя напред.“

 

„Тази болка ме ограничава.“

 

„Омръзна ми вече да тъпча на едно място.“

 

„Отказвам се да тъпча на едно място.“

 

„Имам право да не се чувствам виновна за състоянието на другите.“

 

„Избирам да се движа повече.“

 

„Избирам да се погрижа първо за себе си. Имам право на това.“

 

От един момент нататък клиентът видимо се отпусна и започна да се прозява силно. Чертите му не се промениха особено, но беше ясно, че е преодолял някакво вътрешно терзание, защото цялото му същество говореше за спокойствие. Сподели, че няма търпение да започне да се движи отново и е готов за това още на другия ден. Завърши потупването с реплики като:

 

„Не мога да повярвам, че това ми е проблем. Аз обичам да се движа.“

 

„Готов съм да го променя.“

 

„Готов съм да бъда отново себе си.“

 

Интензитетът на болка беше намалял на 2-3.

 

За домашно получи инструкция да потупва два пъти на ден – сутрин и вечер, срещу стреса.

 

На другия ден ми сподели, че болката в крака все още я има, но е много по-слаба.

 

Няколко дни по-късно болката беше напълно изчезнала. Клиентът дори беше забравил за нея. 

 

Ако не знаете какво е ТЕС, прочетете повече тук.

 

Припомнете си точките на потупване

 

Ако намирате статията за полезна, моля споделете я с приятелите си. Нека силата на ТЕС стигне до повече хора. Благодаря ви!